Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2018 00:43 - „Ню Йорк Таймс” от 1977 г. – приносът на тракийската култура за развитието на цивилизациите на Гърция, Персия, Индия и Китай
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6824 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 03.09.2018 13:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

~:~ „Гърците вероятно са се объркали, че траките са мрачни номадски народи... Те образуват мрежа от очевидно свързани култури,  разпространили се по цялата територия на Европа и Азия. Те носели със себе си отличително и значимо изкуство, което може да е допринесло за развитието на цивилизациите на Гърция, Персия, Индия и Китай... Как сме могли да пренебрегваме очевидното толкова дълго... дали поради естествената склонност на учените да правят изследвания единствено по предмета, който специализират, докато артефактите от тракийското изкуство са разпръснати сред тези от други култури и датират от различни епохи... Преди да имаме отговорите, вероятно трябва да разкопаем могилите, които красят пейзажа от Балканите до Монголия, където най-вероятно ни очакват редица грандиозни изненади. Очаква ни също много ровене в архивите и нищо чудно Херодот да застане редом до авторите на Илиадата и на Библията..." (Розан Клас, „Ню Йорк Таймс“, 1977 година) ~:~

 

::: Уменията на древните траки смайват въпреки малкото сведения, които имаме в аналите на официалната историческа наука. И ако някой днес твърди, че техните знания най-вероятно са включвали троична система за изчисляване, познания по химия, физика, астрономия или познаване на числата на Фибоначи, скептиците ще надигнат глас на несъгласие. 

Затова и беше разбираемо, че всички български учени надигнаха вой през далечната 2006 година, когато д-р Стефан Гайд обяви сензационно декодирането на тракийското писмо. Съпротивата за приемането беше голяма по ред причини, а и да не забравяме, че това си беше откритие, достойно за Нобелова награда. 

И въпреки че резултатите яростно се оспорват все още от някои среди, учени и сътрудници от екипа на Института по Т-Наука транскрибираха и преведоха множество артефакти от Градешница, Караново и Тартария, датирани около 5000 г. пр.н.ера по начина, по който се превежда йероглифното писмо от Старото царство в Египет (от около 3000–2000 пр.н.ера). Валидността на безпрецедентните резултати беше напълно потвърдена от факта, че преводът отразяваше ясно идейно съдържание на един и същ език, който очевидно е бил говорим в широк географски регион, включващ Тракия, Анатолия и Северен Египет и който е останал сравнително непроменен през хилядолетията до днес в литургичните практики на Коптската и Тракийската православна църква.  

Откритията на Д-р Стефан Гайд запълват вече цели пет тома от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“. Успоредно с тях Институтът по Т-Наука публикува на български език и редица древни документи, с които „хипотезите“ за тракийската култура като първична по отношение на редица други антични култури – в това число и гръцката – отдавна вече са научни тези, нуждаещи се от още анализ и проучване – нещо, към което и самият откривател призова в края на изложението си на пресконференцията през 2006 година:Призовавам всички български учени към анализ на тези факти, защото аз не претендирам, че това е последната дума“. Според д-р Стефан Гайд, ако учените използват неговата методика, и други тракийски артефакти ще бъдат разгадани. 

Вместо това, някои български учени се почувстваха обидени, че д-р Гайд е обявил публично, че никой досега не се е опитал да разчете написаното на споменатите вече плочки, тъй като в миналото се е  работило по този въпрос. Освен скептицизма и съпротивата си обаче, тези учени и досега не са поднесли никакви нови – и различни от тезите на д-р Гайд – разработки по темата.  

Статията, която ви предлагаме в превод тук, е от далечната 1977 година – и съвсем недвусмислено изказва предположения, които д-р Гайд доказа чрез своите преводи на знаците върху плочките от Караново и Градешница. В нея будни умове като Розан Клас още преди десетилетия обявиха пред света: Голяма част от доказателствата са били под носа ни години наред, разпръснати и скрити под други имена чрез постоянните колекции на познати музеи... Всеки, който има вкус към подобно изкуство, ще получи просветление.“  

Това просветление очевидно липсваше – и липсва и днес – в някои среди на „обидените“ български учени, които ще бъдат запомнени единствено с научния си скептицизъм. Не можем да твърдим, че това са тракийски плочки, въпреки че са намерени на територията на Тракия“, доц. Сергей Игнатов във връзка с пресконференцията на БТА за откритието на д-р Гайд.

Просветените учени и сътрудници от екипа на Института по Т-Наука обаче продължиха работата си, тъй като значителна част от артефактите от неолитния период съдържаха и други не-пиктографски знаци успоредно с тракийските пиктограми. Проучванията на тези не-пиктографски знаци намериха своето продължение в „Мистериите на Самотраки и Руническата Книга на Тайните“. (https://books.bogari.bg/produkt/тракийското-писмо-декодирано-v/)

Вижте кратката, но съдържателна по темата за тракийското наследство по българските земи статия на Розан Клас в „Ню Йорк Таймс“ от 26 юни, 1977 година.

"Тракийските следи към нашето варварско наследство"  

„Ню Йорк Таймс“, 26 юни, 1977г., Розан Клас (Rosanne Klass)

::: (автор: Розан Клас (1929-2015), писател и защитник на човешките права, предупредила света за съветската агресия в Афганистан през 80-те години на 20-ти век.) :::
 
image

Гърците определят траките като всички онези мрачни номадски народи, които скитали през тъмните векове из Азия и Европа, отвъд кръга на светлината, която е класическата цивилизация. Наричали ги варвари и почти три хиляди години ние им вярвахме. Но преди по-малко от десет години („след 1967 година“, бел. ред.) започнахме да подозираме, че гърците вероятно са се объркали.  

Зашеметяващата експозиция на тракийското изкуство от България, изложено в Музея на изкуството „Метрополитън“ преди две седмици, представлява още една брънка от веригата открития, която може да се окаже също толкова вълнуваща, колкото откриването на Минойската цивилизация преди близо век. 

Траките са били варварски народи, наричани още Скити, Парти, Готи, Келти, Сармати и десетки други трудно произносими имена, които се открояват на страниците в книгите по древна и средновековна история – войска от яздещи конници, ожесточено нахлуващи и покоряващи цивилизациите на Европа и Азия от Ирландия до Сибир, от Скандинавия до Адриатика и Индийския океан в продължение на 2000 години. 

Това, което откриваме за наша изненада, е, че от 1 хил. пр.н.е., ако не и по-рано, тези скитащи се народи образуват мрежа от очевидно свързани култури,  разпространили се по цялата територия на Европа и Азия. Те носели със себе си отличително и значимо изкуство, което може да е допринесло за развитието на цивилизациите на Гърция, Персия, Индия и Китай. Досега винаги се е предполагало, че това изкуство е произлязло от тези високо развити култури, но никога не се е допускало, че самите те са имали влияние върху тях. Прозренията, до които води не само последната изложба в Музея на изкуството „Метрополитън“, но и изложби на други места, могат в крайна сметка да ни принудят да променим много от нашите идеи за развитието на западното и ориенталското изкуство. 

За американската общественост първото прозрение дойде по време на брилянтното новаторско шоу „Изкуството на животинския стил“ преди седем години („Animal Style Art“ е термин за вид декоративен стил, възникнал независимо на множество места, чиито модели се състоят от изграждане на условни образи – зверове, човешки фигури и птици), което отвори очите ни към художествения речник на варварите... Когато древното келтско изкуство от Ирландия пристигне тази есен, можем да очакваме още прозрения... 

И така, когато най-накрая открихме съществуването на това изкуство, много е трудно да се проумее как сме могли да пренебрегваме очевидното толкова дълго. Някой ще каже, че причината е естествената склонност на учените да правят изследвания единствено по предмета, който специализират, а артефактите от тракийското изкуство са разпръснати сред тези от други култури и датират от различни епохи. В научните среди не е осъдително ако някой изследовател на Династията Хан например (втората императорска династия на Китай, управлявала от 206 г. пр.н.е. до 220 г. сл.н.е.) пренебрегва откритите фибули на викинги в работата си (фибулата е метален предмет, вид катарама, за закопчаване и украса на облеклото, употребяван повсеместно от бронзовата епоха до ранното средновековие). Освен това някои от ключовите открития са били в непознати места като България или Монголия, а други са все още в земята и, разбира се, преценката на техните цивилизовани съвременници, гърците, е, че не си заслужават да бъдат изравяни и изследвани. 

Днес учените пътуват по цял свят и събират артефакти от всяко място в големите центрове като Ню Йорк, където най-сетне можем да ги видим всичките на едно място – и те започват да събират парченцата и да забелязват истината. Въпреки това е лесно да има недоглеждане, защото ослепителните златни и сребърни съдове в тракийското изложение са толкова красиви, че биха изкушили всеки да пренебрегне лесно дузината малки, ненатрапчиви бронзови артефакти с ключови мотиви – елен със сгънати крака, атакуван от хищници и други подобни.  

Човек обаче не трябва да чака някакво специално изложение, защото голяма част от доказателствата са били под носа ни години наред, разпръснати и скрити под други имена в постоянните колекции на познати музеи. В Музея на изкуството „Метрополитън“ например един просветен посетител може да забележи елементи на така нареченото тракийско „изкуство на животинския стил“ („Animal Style Art“) в експозициите на древните китайци, народите от Близкия изток, гърците, византийците, както и тези на Средновековието. Например експозиция обозначена като „Гало-римска и келтска“ в коридора на основния етаж съдържа няколко ломбардни и готически предмети, които са очевидно свързани по своята същност с някои от тракийските изработки на горния етаж. Всеки, който има вкус към подобни проучвания, може да намери доста доказателства по темата сред музейните експонати.

Независимо дали го наричаме „степно изкуство“ (Steppe Art) обаче, „изкуство на животинския стил“ („Animal Style Art“) или „варварско изкуство“, каквото е то за гърците, има цяла вселена от изкуство, истината за която очаква да бъде разкрита. Какво ще научим, все още предстои да разберем от нечии догадки. Те може да са на лингвисти, а може и да са на антрополози – но знаем, че залогът е разкриването на истинския произход на народите, които наричаме индоевропейци, и нищо чудно пътеката да ни отведе до най-ранните зори на човешката цивилизация. А това ще стане щом открием смисъла на техните творения.

Преди да имаме отговори вероятно трябва да разкопаем могилите, които красят пейзажа от Балканите до Монголия, където най-вероятно ни очакват редица грандиозни изненади. Очаква ни също много ровене в архивите и нищо чудно Херодот да застане редом до авторите на Илиадата и на Библията.


::: Тази статия е била отпечатана в изданието от 26 юни 1977 година на страница 71 на „Ню Йорк Таймс“ с оригиналното заглавие „Тракийските следи към нашето ‘варварско’ наследство“ („Thracian Clues To Our `Barbarian’ Heritage“) :::


::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::



Гласувай:
5


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 542828
Постинги: 211
Коментари: 52
Гласове: 250